| тризубце́вий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | тризубце́вий | тризубце́ва | тризубце́ве | тризубце́ві |
| родовий | тризубце́вого | тризубце́вої | тризубце́вого | тризубце́вих |
| давальний | тризубце́вому | тризубце́вій | тризубце́вому | тризубце́вим |
| знахідний | тризубце́вий | тризубце́ву | тризубце́ве | тризубце́ві |
| орудний | тризубце́вим | тризубце́вою | тризубце́вим | тризубце́вими |
| місцевий | на/у тризубце́вому, тризубце́вім | на/у тризубце́вій | на/у тризубце́вому, тризубце́вім | на/у тризубце́вих |