трине́фний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | трине́фний | трине́фна | трине́фне | трине́фні |
родовий | трине́фного | трине́фної | трине́фного | трине́фних |
давальний | трине́фному | трине́фній | трине́фному | трине́фним |
знахідний | трине́фний | трине́фну | трине́фне | трине́фні |
орудний | трине́фним | трине́фною | трине́фним | трине́фними |
місцевий | на/у трине́фному, трине́фнім | на/у трине́фній | на/у трине́фному, трине́фнім | на/у трине́фних |