| убра́тий – дієприкметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | убра́тий | убра́та | убра́те | убра́ті |
| родовий | убра́того | убра́тої | убра́того | убра́тих |
| давальний | убра́тому | убра́тій | убра́тому | убра́тим |
| знахідний | убра́тий | убра́ту | убра́те | убра́ті |
| орудний | убра́тим | убра́тою | убра́тим | убра́тими |
| місцевий | на/в убра́тому, убра́тім | на/в убра́тій | на/в убра́тому, убра́тім | на/в убра́тих |