| утаємни́чити – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | утаємни́чити | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | утаємни́чмо | |
| 2 особа | утаємни́ч | утаємни́чте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | утаємни́чу | утаємни́чимо, утаємни́чим |
| 2 особа | утаємни́чиш | утаємни́чите |
| 3 особа | утаємни́чить | утаємни́чать |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | утаємни́чив | утаємни́чили |
| жін.р. | утаємни́чила | |
| сер.р. | утаємни́чило | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| утаємни́чений | ||
| Безособова форма | ||
| утаємни́чено | ||
| Дієприслівник | ||
| утаємни́чивши | ||