акцентуйо́ваний – дієприкметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | акцентуйо́ваний | акцентуйо́вана | акцентуйо́ване | акцентуйо́вані |
родовий | акцентуйо́ваного | акцентуйо́ваної | акцентуйо́ваного | акцентуйо́ваних |
давальний | акцентуйо́ваному | акцентуйо́ваній | акцентуйо́ваному | акцентуйо́ваним |
знахідний | акцентуйо́ваний, акцентуйо́ваного | акцентуйо́вану | акцентуйо́ване | акцентуйо́вані, акцентуйо́ваних |
орудний | акцентуйо́ваним | акцентуйо́ваною | акцентуйо́ваним | акцентуйо́ваними |
місцевий | на/в акцентуйо́ваному, акцентуйо́ванім | на/в акцентуйо́ваній | на/в акцентуйо́ваному, акцентуйо́ванім | на/в акцентуйо́ваних |