аперити́вний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | аперити́вний | аперити́вна | аперити́вне | аперити́вні |
родовий | аперити́вного | аперити́вної | аперити́вного | аперити́вних |
давальний | аперити́вному | аперити́вній | аперити́вному | аперити́вним |
знахідний | аперити́вний, аперити́вного | аперити́вну | аперити́вне | аперити́вні, аперити́вних |
орудний | аперити́вним | аперити́вною | аперити́вним | аперити́вними |
місцевий | на/в аперити́вному, аперити́внім | на/в аперити́вній | на/в аперити́вному, аперити́внім | на/в аперити́вних |