| атесто́ваний – дієприкметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | атесто́ваний | атесто́вана | атесто́ване | атесто́вані |
| родовий | атесто́ваного | атесто́ваної | атесто́ваного | атесто́ваних |
| давальний | атесто́ваному | атесто́ваній | атесто́ваному | атесто́ваним |
| знахідний | атесто́ваний, атесто́ваного | атесто́вану | атесто́ване | атесто́вані, атесто́ваних |
| орудний | атесто́ваним | атесто́ваною | атесто́ваним | атесто́ваними |
| місцевий | на/в атесто́ваному, атесто́ванім | на/в атесто́ваній | на/в атесто́ваному, атесто́ванім | на/в атесто́ваних |