>
евриба́тний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | евриба́тний | евриба́тна | евриба́тне | евриба́тні |
родовий | евриба́тного | евриба́тної | евриба́тного | евриба́тних |
давальний | евриба́тному | евриба́тній | евриба́тному | евриба́тним |
знахідний | евриба́тний, евриба́тного | евриба́тну | евриба́тне | евриба́тні, евриба́тних |
орудний | евриба́тним | евриба́тною | евриба́тним | евриба́тними |
місцевий | на/в евриба́тному, евриба́тнім | на/в евриба́тній | на/в евриба́тному, евриба́тнім | на/в евриба́тних |