>
евриедафі́чний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | евриедафі́чний | евриедафі́чна | евриедафі́чне | евриедафі́чні |
родовий | евриедафі́чного | евриедафі́чної | евриедафі́чного | евриедафі́чних |
давальний | евриедафі́чному | евриедафі́чній | евриедафі́чному | евриедафі́чним |
знахідний | евриедафі́чний, евриедафі́чного | евриедафі́чну | евриедафі́чне | евриедафі́чні, евриедафі́чних |
орудний | евриедафі́чним | евриедафі́чною | евриедафі́чним | евриедафі́чними |
місцевий | на/в евриедафі́чному, евриедафі́чнім | на/в евриедафі́чній | на/в евриедафі́чному, евриедафі́чнім | на/в евриедафі́чних |