| заабеткува́ти – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | заабеткува́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | заабеткуйм́о | |
| 2 особа | заабеткуй | заабеткуйт́е |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | заабеткую | заабеткуєм́о, заабеткуєм́ |
| 2 особа | заабеткуєш́ | заабеткуєт́е |
| 3 особа | заабеткує | заабеткуют́ь |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | заабеткува́в | заабеткува́ли |
| жін.р. | заабеткува́ла | |
| сер.р. | заабеткува́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| заабеткова́ний | ||
| Безособова форма | ||
| заабеткова́но | ||
| Дієприслівник | ||
| заабеткува́вши | ||