| забуркота́ти – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | забуркота́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | забуркочі́мо, забуркочі́м | |
| 2 особа | забуркочи́ | забуркочі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | забуркочу́ | забурко́чемо, забурко́чем |
| 2 особа | забурко́чеш | забурко́чете |
| 3 особа | забурко́че | забурко́чуть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | забуркота́в | забуркота́ли |
| жін.р. | забуркота́ла | |
| сер.р. | забуркота́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| забуркота́вши | ||