| зако́нниця – іменник жіночого роду, істота | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | зако́нниця | зако́нниці |
| родовий | зако́нниці | зако́нниць |
| давальний | зако́нниці | зако́нницям |
| знахідний | зако́нницю | зако́нниць |
| орудний | зако́нницею | зако́нницями |
| місцевий | на/у зако́нниці | на/у зако́нницях |
| кличний | зако́ннице | зако́нниці |