китайча́тий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | китайча́тий | китайча́та | китайча́те | китайча́ті |
родовий | китайча́того | китайча́тої | китайча́того | китайча́тих |
давальний | китайча́тому | китайча́тій | китайча́тому | китайча́тим |
знахідний | китайча́тий, китайча́того | китайча́ту | китайча́те | китайча́ті, китайча́тих |
орудний | китайча́тим | китайча́тою | китайча́тим | китайча́тими |
місцевий | на/у китайча́тому, китайча́тім | на/у китайча́тій | на/у китайча́тому, китайча́тім | на/у китайча́тих |