| козача́ – іменник середнього роду, істота | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | козача́ | козача́та |
| родовий | козача́ти | козача́т |
| давальний | козача́ті | козача́там |
| знахідний | козача́ | козача́т |
| орудний | козача́м | козача́тами |
| місцевий | на/у козача́ті | на/у козача́тах |
| кличний | козача́ | козача́та |
| [розм.] |