| мане́вицький – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | мане́вицький | мане́вицька | мане́вицьке | мане́вицькі |
| родовий | мане́вицького | мане́вицької | мане́вицького | мане́вицьких |
| давальний | мане́вицькому | мане́вицькій | мане́вицькому | мане́вицьким |
| знахідний | мане́вицький, мане́вицького | мане́вицьку | мане́вицьке | мане́вицькі, мане́вицьких |
| орудний | мане́вицьким | мане́вицькою | мане́вицьким | мане́вицькими |
| місцевий | на/у мане́вицькому, мане́вицькім | на/у мане́вицькій | на/у мане́вицькому, мане́вицькім | на/у мане́вицьких |