мане́врений – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | мане́врений | мане́врена | мане́врене | мане́врені |
родовий | мане́вреного | мане́вреної | мане́вреного | мане́врених |
давальний | мане́вреному | мане́вреній | мане́вреному | мане́вреним |
знахідний | мане́врений | мане́врену | мане́врене | мане́врені |
орудний | мане́вреним | мане́вреною | мане́вреним | мане́вреними |
місцевий | на/у мане́вреному, мане́вренім | на/у мане́вреній | на/у мане́вреному, мане́вренім | на/у мане́врених |