| мужикува́тий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | мужикува́тий | мужикува́та | мужикува́те | мужикува́ті |
| родовий | мужикува́того | мужикува́тої | мужикува́того | мужикува́тих |
| давальний | мужикува́тому | мужикува́тій | мужикува́тому | мужикува́тим |
| знахідний | мужикува́тий, мужикува́того | мужикува́ту | мужикува́те | мужикува́ті, мужикува́тих |
| орудний | мужикува́тим | мужикува́тою | мужикува́тим | мужикува́тими |
| місцевий | на/у мужикува́тому, мужикува́тім | на/у мужикува́тій | на/у мужикува́тому, мужикува́тім | на/у мужикува́тих |
| [рідко] | ||||