| надвереди́ти – дієслово доконаного виду | ||
| (знесилити; вразити) | ||
| Інфінітив | надвереди́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | надвереді́мо, надвереді́м | |
| 2 особа | надвереди́ | надвереді́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | надвереджу́ | надвередимо́, надвереди́м |
| 2 особа | надвереди́ш | надвередите́ |
| 3 особа | надвереди́ть | надвередя́ть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | надвереди́в | надвереди́ли |
| жін.р. | надвереди́ла | |
| сер.р. | надвереди́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| надвереди́вши | ||