надтиха́ти – дієслово недоконаного виду | ||
(трохи притихати; вщухати) | ||
Інфінітив | надтиха́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | надтиха́ймо | |
2 особа | надтиха́й | надтиха́йте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | надтиха́тиму | надтиха́тимемо, надтиха́тимем |
2 особа | надтиха́тимеш | надтиха́тимете |
3 особа | надтиха́тиме | надтиха́тимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | надтиха́ю | надтиха́ємо, надтиха́єм |
2 особа | надтиха́єш | надтиха́єте |
3 особа | надтиха́є | надтиха́ють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
надтиха́ючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | надтиха́в | надтиха́ли |
жін. р. | надтиха́ла | |
сер. р. | надтиха́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
надтиха́вши |