| настре́нчити – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | настре́нчити | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | настре́нчмо | |
| 2 особа | настре́нч | настре́нчте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | настре́нчу | настре́нчимо, настре́нчим |
| 2 особа | настре́нчиш | настре́нчите |
| 3 особа | настре́нчить | настре́нчать |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | настре́нчив | настре́нчили |
| жін.р. | настре́нчила | |
| сер.р. | настре́нчило | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| настре́нчений | ||
| Безособова форма | ||
| настре́нчено | ||
| Дієприслівник | ||
| настре́нчивши | ||