онуча́ – іменник середнього роду, істота | ||
(онук) | ||
відмінок | однина | множина |
називний | онуча́ | онуча́та |
родовий | онуча́ти | онуча́т |
давальний | онуча́ті | онуча́там |
знахідний | онуча́ | онуча́т |
орудний | онуча́м | онуча́тами |
місцевий | на/в онуча́ті | на/в онуча́тах |
кличний | онуча́ | онуча́та |