| призна́чи́ти – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | призна́чи́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | призна́чмо, призначі́мо | |
| 2 особа | призна́ч, призначи́ | призна́чте, призначі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | призна́чу́ | призна́чимо́, призна́чи́м |
| 2 особа | призна́чи́ш | призна́чите́ |
| 3 особа | призна́чи́ть | призна́ча́ть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | призна́чи́в | призна́чи́ли |
| жін.р. | призна́чи́ла | |
| сер.р. | призна́чи́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| призна́че́ний | ||
| Безособова форма | ||
| призна́че́но | ||
| Дієприслівник | ||
| призна́чи́вши | ||