| процви́ндрити – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | процви́ндрити | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | процви́ндрімо, процви́ндрім | |
| 2 особа | процви́ндри | процви́ндріть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | процви́ндрю | процви́ндримо, процви́ндрим |
| 2 особа | процви́ндриш | процви́ндрите |
| 3 особа | процви́ндрить | процви́ндрять |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | процви́ндрив | процви́ндрили |
| жін.р. | процви́ндрила | |
| сер.р. | процви́ндрило | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| процви́ндривши | ||