| речи́стий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | речи́стий | речи́ста | речи́сте | речи́сті |
| родовий | речи́стого | речи́стої | речи́стого | речи́стих |
| давальний | речи́стому | речи́стій | речи́стому | речи́стим |
| знахідний | речи́стий, речи́стого | речи́сту | речи́сте | речи́сті, речи́стих |
| орудний | речи́стим | речи́стою | речи́стим | речи́стими |
| місцевий | на/у речи́стому, речи́стім | на/у речи́стій | на/у речи́стому, речи́стім | на/у речи́стих |
| [розм.] | ||||