| свистя́чий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | свистя́чий | свистя́ча | свистя́че | свистя́чі |
| родовий | свистя́чого | свистя́чої | свистя́чого | свистя́чих |
| давальний | свистя́чому | свистя́чій | свистя́чому | свистя́чим |
| знахідний | свистя́чий, свистя́чого | свистя́чу | свистя́че | свистя́чі, свистя́чих |
| орудний | свистя́чим | свистя́чою | свистя́чим | свистя́чими |
| місцевий | на/у свистя́чому, свистя́чім | на/у свистя́чій | на/у свистя́чому, свистя́чім | на/у свистя́чих |