святи́ти – дієслово недоконаного виду | ||
Інфінітив | святи́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | святі́мо, святі́м | |
2 особа | святи́ | святі́ть |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | святи́тиму | святи́тимемо, святи́тимем |
2 особа | святи́тимеш | святи́тимете |
3 особа | святи́тиме | святи́тимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | свячу́ | свя́тимо, свя́тим |
2 особа | свя́тиш | свя́тите |
3 особа | свя́тить | свя́тять |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
свя́тячи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | святи́в | святи́ли |
жін. р. | святи́ла | |
сер. р. | святи́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
свя́чений | ||
Безособова форма | ||
свя́чено | ||
Дієприслівник | ||
святи́вши |