| сини́чий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | сини́чий | сини́ча | сини́че | сини́чі |
| родовий | сини́чого | сини́чої | сини́чого | сини́чих |
| давальний | сини́чому | сини́чій | сини́чому | сини́чим |
| знахідний | сини́чий, сини́чого | сини́чу | сини́че | сини́чі, сини́чих |
| орудний | сини́чим | сини́чою | сини́чим | сини́чими |
| місцевий | на/у сини́чому, сини́чім | на/у сини́чій | на/у сини́чому, сини́чім | на/у сини́чих |