сиплува́тий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | сиплува́тий | сиплува́та | сиплува́те | сиплува́ті |
родовий | сиплува́того | сиплува́тої | сиплува́того | сиплува́тих |
давальний | сиплува́тому | сиплува́тій | сиплува́тому | сиплува́тим |
знахідний | сиплува́тий, сиплува́того | сиплува́ту | сиплува́те | сиплува́ті, сиплува́тих |
орудний | сиплува́тим | сиплува́тою | сиплува́тим | сиплува́тими |
місцевий | на/у сиплува́тому, сиплува́тім | на/у сиплува́тій | на/у сиплува́тому, сиплува́тім | на/у сиплува́тих |