| сирува́тий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | сирува́тий | сирува́та | сирува́те | сирува́ті |
| родовий | сирува́того | сирува́тої | сирува́того | сирува́тих |
| давальний | сирува́тому | сирува́тій | сирува́тому | сирува́тим |
| знахідний | сирува́тий, сирува́того | сирува́ту | сирува́те | сирува́ті, сирува́тих |
| орудний | сирува́тим | сирува́тою | сирува́тим | сирува́тими |
| місцевий | на/у сирува́тому, сирува́тім | на/у сирува́тій | на/у сирува́тому, сирува́тім | на/у сирува́тих |