| сичення́ – іменник середнього роду | ||
| відмінок | однина | множина |
| називний | сичення́ | сичення́ |
| родовий | сичення́ | сичень |
| давальний | сиченню́ | сичення́м |
| знахідний | сичення́ | сичення́ |
| орудний | сичення́м | сичення́ми |
| місцевий | на/у сиченні́, сиченню́ | на/у сичення́х |
| кличний | сичення́* | сичення́* |