| спразни́ти – дієслово доконаного виду | ||
| (скасувати; провести час святково, не працюючи) | ||
| Інфінітив | спразни́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | спразні́мо, спразні́м | |
| 2 особа | спразни́ | спразні́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | спразню́ | спразнимо́, спразни́м |
| 2 особа | спразни́ш | спразните́ |
| 3 особа | спразни́ть | спразня́ть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | спразни́в | спразни́ли |
| жін.р. | спразни́ла | |
| сер.р. | спразни́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| спразни́вши | ||