субстанти́вний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | субстанти́вний | субстанти́вна | субстанти́вне | субстанти́вні |
родовий | субстанти́вного | субстанти́вної | субстанти́вного | субстанти́вних |
давальний | субстанти́вному | субстанти́вній | субстанти́вному | субстанти́вним |
знахідний | субстанти́вний | субстанти́вну | субстанти́вне | субстанти́вні |
орудний | субстанти́вним | субстанти́вною | субстанти́вним | субстанти́вними |
місцевий | на/у субстанти́вному, субстанти́внім | на/у субстанти́вній | на/у субстанти́вному, субстанти́внім | на/у субстанти́вних |