| сум’ятли́вий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | сум’ятли́вий | сум’ятли́ва | сум’ятли́ве | сум’ятли́ві |
| родовий | сум’ятли́вого | сум’ятли́вої | сум’ятли́вого | сум’ятли́вих |
| давальний | сум’ятли́вому | сум’ятли́вій | сум’ятли́вому | сум’ятли́вим |
| знахідний | сум’ятли́вий, сум’ятли́вого | сум’ятли́ву | сум’ятли́ве | сум’ятли́ві, сум’ятли́вих |
| орудний | сум’ятли́вим | сум’ятли́вою | сум’ятли́вим | сум’ятли́вими |
| місцевий | на/у сум’ятли́вому, сум’ятли́вім | на/у сум’ятли́вій | на/у сум’ятли́вому, сум’ятли́вім | на/у сум’ятли́вих |
| [розм.] | ||||