| тете́рячий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | тете́рячий | тете́ряча | тете́ряче | тете́рячі |
| родовий | тете́рячого | тете́рячої | тете́рячого | тете́рячих |
| давальний | тете́рячому | тете́рячій | тете́рячому | тете́рячим |
| знахідний | тете́рячий, тете́рячого | тете́рячу | тете́ряче | тете́рячі, тете́рячих |
| орудний | тете́рячим | тете́рячою | тете́рячим | тете́рячими |
| місцевий | на/у тете́рячому, тете́рячім | на/у тете́рячій | на/у тете́рячому, тете́рячім | на/у тете́рячих |