тиранобо́рчий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | тиранобо́рчий | тиранобо́рча | тиранобо́рче | тиранобо́рчі |
родовий | тиранобо́рчого | тиранобо́рчої | тиранобо́рчого | тиранобо́рчих |
давальний | тиранобо́рчому | тиранобо́рчій | тиранобо́рчому | тиранобо́рчим |
знахідний | тиранобо́рчий, тиранобо́рчого | тиранобо́рчу | тиранобо́рче | тиранобо́рчі, тиранобо́рчих |
орудний | тиранобо́рчим | тиранобо́рчою | тиранобо́рчим | тиранобо́рчими |
місцевий | на/у тиранобо́рчому, тиранобо́рчім | на/у тиранобо́рчій | на/у тиранобо́рчому, тиранобо́рчім | на/у тиранобо́рчих |