тирка́тий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | тирка́тий | тирка́та | тирка́те | тирка́ті |
родовий | тирка́того | тирка́тої | тирка́того | тирка́тих |
давальний | тирка́тому | тирка́тій | тирка́тому | тирка́тим |
знахідний | тирка́тий, тирка́того | тирка́ту | тирка́те | тирка́ті, тирка́тих |
орудний | тирка́тим | тирка́тою | тирка́тим | тирка́тими |
місцевий | на/у тирка́тому, тирка́тім | на/у тирка́тій | на/у тирка́тому, тирка́тім | на/у тирка́тих |