| тридев’я́тий – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | тридев’я́тий | тридев’я́та | тридев’я́те | тридев’я́ті |
| родовий | тридев’я́того | тридев’я́тої | тридев’я́того | тридев’я́тих |
| давальний | тридев’я́тому | тридев’я́тій | тридев’я́тому | тридев’я́тим |
| знахідний | тридев’я́тий | тридев’я́ту | тридев’я́те | тридев’я́ті |
| орудний | тридев’я́тим | тридев’я́тою | тридев’я́тим | тридев’я́тими |
| місцевий | на/у тридев’я́тому, тридев’я́тім | на/у тридев’я́тій | на/у тридев’я́тому, тридев’я́тім | на/у тридев’я́тих |
| [рідко] | ||||