язика́тий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | язика́тий | язика́та | язика́те | язика́ті |
родовий | язика́того | язика́тої | язика́того | язика́тих |
давальний | язика́тому | язика́тій | язика́тому | язика́тим |
знахідний | язика́того, язика́тий | язика́ту | язика́те | язика́тих, язика́ті |
орудний | язика́тим | язика́тою | язика́тим | язика́тими |
місцевий | на/в язика́тому, язика́тім | на/в язика́тій | на/в язика́тому, язика́тім | на/в язика́тих |
[розм.] |