| припра́вити1 – дієслово доконаного виду | ||
| (додати приправу; приготувати) | ||
| Інфінітив | припра́вити | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | припра́вмо | |
| 2 особа | припра́в | припра́вте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | припра́влю | припра́вимо, припра́вим |
| 2 особа | припра́виш | припра́вите |
| 3 особа | припра́вить | припра́влять |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | припра́вив | припра́вили |
| жін.р. | припра́вила | |
| сер.р. | припра́вило | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| припра́влений | ||
| Безособова форма | ||
| припра́влено | ||
| Дієприслівник | ||
| припра́вивши | ||