жира́ф’ячий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | жира́ф’ячий | жира́ф’яча | жира́ф’яче | жира́ф’ячі |
родовий | жира́ф’ячого | жира́ф’ячої | жира́ф’ячого | жира́ф’ячих |
давальний | жира́ф’ячому | жира́ф’ячій | жира́ф’ячому | жира́ф’ячим |
знахідний | жира́ф’ячий, жира́ф’ячого | жира́ф’ячу | жира́ф’яче | жира́ф’ячі, жира́ф’ячих |
орудний | жира́ф’ячим | жира́ф’ячою | жира́ф’ячим | жира́ф’ячими |
місцевий | на/у жира́ф’ячому, жира́ф’ячім | на/у жира́ф’ячій | на/у жира́ф’ячому, жира́ф’ячім | на/у жира́ф’ячих |