кварта́льний1 – прикметник | ||||
(від: кварта”л) | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | кварта́льний | кварта́льна | кварта́льне | кварта́льні |
родовий | кварта́льного | кварта́льної | кварта́льного | кварта́льних |
давальний | кварта́льному | кварта́льній | кварта́льному | кварта́льним |
знахідний | кварта́льний, кварта́льного | кварта́льну | кварта́льне | кварта́льні, кварта́льних |
орудний | кварта́льним | кварта́льною | кварта́льним | кварта́льними |
місцевий | на/у кварта́льному, кварта́льнім | на/у кварта́льній | на/у кварта́льному, кварта́льнім | на/у кварта́льних |