>
ерему́р – іменник чоловічого роду | ||
відмінок | однина | множина |
називний | ерему́р | ерему́ри |
родовий | ерему́ру | ерему́рів |
давальний | ерему́ру, ерему́рові | ерему́рам |
знахідний | ерему́р | ерему́ри |
орудний | ерему́ром | ерему́рами |
місцевий | на/в ерему́рі | на/в ерему́рах |
кличний | ерему́ре* | ерему́ри* |