запи́тливий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | запи́тливий | запи́тлива | запи́тливе | запи́тливі |
родовий | запи́тливого | запи́тливої | запи́тливого | запи́тливих |
давальний | запи́тливому | запи́тливій | запи́тливому | запи́тливим |
знахідний | запи́тливий, запи́тливого | запи́тливу | запи́тливе | запи́тливі, запи́тливих |
орудний | запи́тливим | запи́тливою | запи́тливим | запи́тливими |
місцевий | на/у запи́тливому, запи́тливім | на/у запи́тливій | на/у запи́тливому, запи́тливім | на/у запи́тливих |