неме́ртвий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | неме́ртвий | неме́ртва | неме́ртве | неме́ртві |
родовий | неме́ртвого | неме́ртвої | неме́ртвого | неме́ртвих |
давальний | неме́ртвому | неме́ртвій | неме́ртвому | неме́ртвим |
знахідний | неме́ртвого, неме́ртвий | неме́ртву | неме́ртве | неме́ртвих, неме́ртві |
орудний | неме́ртвим | неме́ртвою | неме́ртвим | неме́ртвими |
місцевий | на/у неме́ртвому, неме́ртвім | на/у неме́ртвій | на/у неме́ртвому, неме́ртвім | на/у неме́ртвих |