розкльо́шений – дієприкметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | розкльо́шений | розкльо́шена | розкльо́шене | розкльо́шені |
родовий | розкльо́шеного | розкльо́шеної | розкльо́шеного | розкльо́шених |
давальний | розкльо́шеному | розкльо́шеній | розкльо́шеному | розкльо́шеним |
знахідний | розкльо́шений, розкльо́шеного | розкльо́шену | розкльо́шене | розкльо́шені, розкльо́шених |
орудний | розкльо́шеним | розкльо́шеною | розкльо́шеним | розкльо́шеними |
місцевий | на/у розкльо́шеному, розкльо́шенім | на/у розкльо́шеній | на/у розкльо́шеному, розкльо́шенім | на/у розкльо́шених |