| стругну́ти1 – дієслово доконаного виду | ||
| (від: стругати) | ||
| Інфінітив | стругну́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | стругні́мо, стругні́м | |
| 2 особа | стругни́ | стругні́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | стругну́ | стругнемо́, стругне́м |
| 2 особа | стругне́ш | стругнете́ |
| 3 особа | стругне́ | стругну́ть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | стругну́в | стругну́ли |
| жін.р. | стругну́ла | |
| сер.р. | стругну́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| стругну́вши | ||