| дев’ятерни́й – прикметник | ||||
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | дев’ятерни́й | дев’ятерна́ | дев’ятерне́ | дев’ятерні́ |
| родовий | дев’ятерно́го | дев’ятерно́ї | дев’ятерно́го | дев’ятерни́х |
| давальний | дев’ятерно́му | дев’ятерні́й | дев’ятерно́му | дев’ятерни́м |
| знахідний | дев’ятерни́й | дев’ятерну́ | дев’ятерне́ | дев’ятерні́ |
| орудний | дев’ятерни́м | дев’ятерно́ю | дев’ятерни́м | дев’ятерни́ми |
| місцевий | на/у дев’ятерно́му, дев’ятерні́м | на/у дев’ятерні́й | на/у дев’ятерно́му, дев’ятерні́м | на/у дев’ятерни́х |