| з’єрети́чити – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | з’єрети́чити | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | з’єрети́чмо | |
| 2 особа | з’єрети́ч | з’єрети́чте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | з’єрети́чу | з’єрети́чимо, з’єрети́чим |
| 2 особа | з’єрети́чиш | з’єрети́чите |
| 3 особа | з’єрети́чить | з’єрети́чать |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | з’єрети́чив | з’єрети́чили |
| жін.р. | з’єрети́чила | |
| сер.р. | з’єрети́чило | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| з’єрети́чивши | ||