з’єрети́чити – дієслово доконаного виду | ||
Інфінітив | з’єрети́чити | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | з’єрети́чмо | |
2 особа | з’єрети́ч | з’єрети́чте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | з’єрети́чу | з’єрети́чимо, з’єрети́чим |
2 особа | з’єрети́чиш | з’єрети́чите |
3 особа | з’єрети́чить | з’єрети́чать |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | з’єрети́чив | з’єрети́чили |
жін.р. | з’єрети́чила | |
сер.р. | з’єрети́чило | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
з’єрети́чивши |