карноти́т – іменник чоловічого роду | ||
(мінерал) | ||
відмінок | однина | множина |
називний | карноти́т | карноти́ти |
родовий | карноти́ту | карноти́тів |
давальний | карноти́ту, карноти́тові | карноти́там |
знахідний | карноти́т | карноти́ти |
орудний | карноти́том | карноти́тами |
місцевий | на/у карноти́ті | на/у карноти́тах |
кличний | карноти́те* | карноти́ти* |